Експерт за термопомпите: при избора по-важна е херметичността на дома, а не неговият размер
Ефективното отопление на дома е един от най-важните въпроси за хората, които строят ново жилище или обновяват вече съществуващо. Дълго време най-популярният избор беше газовото отопление, много домакинства използваха котли на твърдо гориво, а днес все повече внимание се насочва към термопомпите, които използват топлината от околната среда вместо изкопаеми горива.
Според Миндаугас Бенюшис, ръководител на отдел „Отопление и климатизация“ в компанията „Baltic Refrigeration Group“, термопомпата извлича енергия, тоест топлина, от въздуха, водата или земята, след което чрез термодинамичен цикъл повишава температурата и я предава към вътрешните системи за отопление на помещенията или за подготовка на битова гореща вода.
„Термопомпите са лесни за инсталиране и интегриране към съществуващи системи за отопление и подготовка на топла вода. Те намаляват разходите за отопление и не отделят вредни емисии в околната среда. Техният „източник на енергия“ е топлината от въздуха, водата или земята, за която потребителят не плаща допълнително, както при газа или дървата. Затова тези системи са едновременно икономични и екологични“, казва експертът по термопомпи на NØRDIS М. Бенюшис.
Топлинният източник на дома – въздухът
На пазара се предлагат няколко различни вида термопомпи, но принципът им на работа е сходен. Основната разлика е откъде се извлича топлината и къде се отдава. Термопомпите въздух-въздух използват енергия от външния въздух, затоплят или охлаждат според сезона и чрез вентилатор подават въздуха в помещенията. Термопомпите въздух-вода също използват външния въздух, но предават генерираната топлина към подово или радиаторно водно отопление. Геотермалните системи, известни още като земя-вода, работят по сходен начин, но използват енергията от земята.
Според експерта най-лесният и достъпен вариант са термопомпите въздух-въздух, но те са по-подходящи за по-малки жилища или отделни помещения. Освен това не са предназначени за подготовка на топла вода. Най-ефективният вариант е геотермалната система, тъй като работи при постоянен режим през цялата година благодарение на стабилната температура на земята. Тя няма външно тяло и не създава шум, но е и най-скъпото решение.
Жителите на Литва най-често избират термопомпи въздух-вода, които М. Бенюшис определя като най-оптималния вариант по отношение на комфорт и цена.
„Тези термопомпи са идеално решение за домове с подово отопление, което днес се монтира в почти всички нови еднофамилни къщи и редови жилища. Освен това те са значително по-достъпни от геотермалните системи, инсталират се по-лесно и осигуряват както отопление, така и топла вода с почти същата ефективност“, обяснява той.
Топлинните загуби са по-важни от площта на дома
При избора на термопомпа въздух-вода един от най-важните показатели е сезонният коефициент на ефективност (SCOP), който трябва да бъде възможно най-висок. Той показва съотношението между произведената топлина и използваната за това електроенергия и се изчислява по утвърдена методика. Ако SCOP на термопомпата е 4, това означава, че при консумация на 1 kW електроенергия тя ще произведе 4 kW топлинна енергия.
„Мощността на термопомпата също е много важна. Често погрешно се смята, че тя трябва да се избира само според площта на дома. В действителност от голямо значение са херметичността на сградата и топлинните загуби. Домът може да е малък, но ако е слабо изолиран, има топлинни мостове или неуплътнени прозорци, топлината ще се губи много бързо. В такъв случай термопомпа, избрана само според квадратурата, няма да работи ефективно и потребителят ще остане недоволен, въпреки че проблемът е в неправилния избор на системата. Затова преди покупка е важно да се знаят топлинните загуби на дома, които трябва да бъдат изчислени от компетентни проектанти“, казва експертът.
Той допълва, че проблеми обикновено не възникват при домове с енергиен клас A, A+ или A++, тъй като те обикновено са изградени според проектните изисквания. Ако сградата е с енергиен клас B или по-нисък, това обикновено означава, че топлинните загуби ще бъдат по-големи и ще е необходима по-мощна термопомпа.
„Важно е също какъв тип отопление е инсталирано – подово или радиаторно. При правилно изпълнено подово отопление термопомпата въздух-вода не трябва да подготвя вода с висока температура за отопление на помещенията, затова уредът работи ефективно. При радиаторите е необходима вода с по-висока температура, затова ефективността на термопомпата е по-ниска“, подчертава М. Бенюшис.
По думите му хората често се питат дали термопомпите въздух-вода могат ефективно да отопляват дома през зимата, когато външната температура падне значително под нулата. Термопомпите имат вградени електрически нагреватели с мощност до 9 kW. Когато външната температура е много ниска и компресорът на самата термопомпа вече не може да пренесе необходимото количество топлина, нагревателите започват допълнително да генерират топлина чрез електроенергия.
Какво е важно да се вземе предвид
За инсталирането на термопомпа е важно да има достатъчна мощност на електрическото захранване. „Обикновено мощността на захранването не е достатъчна при по-стари къщи или селски имоти. Ако тя е достатъчна за фурна и готварски плот, това не означава, че ще има достатъчен резерв и за термопомпа. В такъв случай решението е увеличаване на мощността на електрическото захранване, ако това е възможно и не е твърде скъпо за собственика.
Термопомпите, както и всяка електроника, са много чувствителни към големи колебания в напрежението. Подобни колебания обикновено повреждат управляващите платки на термопомпата и могат да я извадят от строя. Затова преди покупка е важно да се знае мощността на електрическото захранване, а специалистите, които идват на оглед, трябва да измерят колебанията в напрежението. Ако мощността е недостатъчна или колебанията са твърде големи, инсталирането на термопомпа няма да бъде препоръчително“, казва той.
Термопомпите въздух-вода обикновено се състоят от външно и вътрешно тяло, монтирани съответно отвън и вътре в дома. В идеалния случай за монтажа е достатъчно да се пробие отвор в стената. Намесата в сградата може да бъде по-голяма, ако тръбите за хладилен агент трябва да преминават през няколко помещения или ако собственикът иска едновременно да обнови и отоплителната система.
Вътрешното тяло без интегриран бойлер за топла вода обикновено се монтира в котелното помещение, защото заедно с бойлера изисква повече пространство. Вътрешно тяло с интегриран бойлер може да бъде монтирано почти навсякъде, дори в кухнята, стига помещението да е отопляемо. Според М. Бенюшис мястото за външното тяло трябва да бъде защитено от силен вятър, който духа директно към него, както и от пряка слънчева светлина. Вятърът може да духа отстрани, но не директно към уреда, защото това затруднява работата му и може да доведе до грешки и изключвания. При директно слънчево греене термопомпата може неправилно да отчете външната температура като значително по-висока и да не се включи навреме. Най-подходящото място трябва да се избира индивидуално от монтажника, като се вземат предвид изложението и конкретните монтажни условия.
„След монтажа термопомпата не изисква специална поддръжка – препоръчително е веднъж годишно да се проверяват филтрите и налягането на водата в системата. Правилно избраната и професионално монтирана термопомпа въздух-вода може да служи надеждно в продължение на много години. За собствениците на по-стари домове инвестицията става още по-изгодна благодарение на възможността за държавна подкрепа и компенсации при подмяна на отоплителни уреди, използващи изкопаеми горива“, подчертава М. Бенюшис.
