Нови технологии в стари домове: подходящи ли са термопомпите въздух-вода за всяка къща?

С наближаването на отоплителния сезон собствениците на еднофамилни къщи отново се питат дали настоящата им отоплителна система ще се справи със зимните студове или е настъпил моментът да заменят стария котел с по-модерно решение. Специалистите по отоплителна техника предупреждават – най-новите технологии за отопление не са подходящи за всеки дом.

Едно от най-популярните решения за отопление в момента са термопомпите въздух-вода, които използват енергия от външния въздух и предават генерираната топлина към подово или радиаторно водно отопление.

Според Миндаугас Бенюшис, ръководител на отдел „Отопление и климатизация“ в „Baltic Refrigeration Group“, термопомпите лесно се интегрират към съществуващи подови или радиаторни отоплителни системи, но собствениците на по-стари къщи трябва първо да преценят дали тази инвестиция, започваща от около 3000 евро, е подходяща за техния дом.

Топлината се губи през топлинни мостове и неуплътнения

„Термопомпите въздух-вода работят изключително ефективно в домове с енергиен клас A, A+ и A++. Правилно подбраната термопомпа работи ефективно в 90–95% от времето и осигурява комфортна температура. Неслучайно този начин на отопление е толкова популярен в Скандинавия, където зимите са значително по-сурови от тези в Литва“, казва М. Бенюшис.

Според специалиста по отоплителна техника най-големият разход при използването на термопомпа е електроенергията – когато външната температура падне значително под 0°C, компресорът вече не може самостоятелно да осигури необходимото количество топлина и тогава електрическите нагреватели се включват, за да компенсират недостига.

„В дом с висок енергиен клас електрическите нагреватели се използват много рядко през отоплителния сезон, така че разходът на електроенергия не се увеличава значително. Но при монтаж на термопомпа в стара къща често се срещат големи топлинни загуби – топлината излиза през неуплътнени прозорци, стени, неизолиран покрив или основи. Ако термопомпата отоплява дом с много слаба изолация, отоплението ще бъде скъпо, защото електрическият нагревател ще трябва постоянно да подпомага системата, за да се достигне желаната температура“, обяснява М. Бенюшис.

По думите му при реновиране на стар дом невинаги се постига очакваният резултат, защото дори след подмяна на старите прозорци или изолация на стените често остават конструктивни недостатъци от старите строителни технологии – така наречените топлинни мостове.

„При оценката на по-стар дом трябва да се вземат предвид много детайли: дали покривът е добре уплътнен, дали мазето е правилно изолирано – възможно е топлината да се използва не за пода на първия етаж, а за отопление на тавана на мазето. В такъв случай дори най-модерното оборудване няма да може да осигури комфортна температура в целия дом. Понякога качественото реновиране на стара къща е технически невъзможно заради допуснати грешки по време на строителството. Но ако енергийната ефективност на сградата бъде подобрена, термопомпата може да бъде отличен избор“, казва М. Бенюшис.

Специалистът изчислява, че в съвременен добре изолиран дом с рекуперационна система топлинните загуби достигат до около 20% в зависимост от ефективността на рекуператора, докато при сгради с по-нисък енергиен клас те са значително по-високи. Във всеки случай топлинните загуби трябва да се оценяват индивидуално – те не зависят единствено от годината на строителство или използваните строителни материали.

Недостатъчна мощност на радиаторите

Друго предизвикателство при инсталирането на термопомпа в стара къща са старите радиатори. Обикновено котлите на твърдо гориво в по-старите отоплителни системи загряват водата до 70–80°C, докато термопомпата подготвя вода за радиаторите най-често до 45–50°C. Това значително намалява топлинната мощност на същите радиатори.

„Не е задължително старите радиатори да бъдат сменяни при монтаж на термопомпа, но може да се наложи увеличаване на площта им, тоест добавяне на допълнителни радиатори, така че общата им топлинна мощност да бъде достатъчна. Трябва също да се вземат предвид особеностите на отоплението в дома – ако досега котелът на твърдо гориво е работил постоянно на максимална мощност и къщата е била силно отоплявана, след инсталиране на термопомпа може да се окаже, че помещенията изглеждат значително по-хладни“, отбелязва М. Бенюшис.

В по-старите къщи може да възникнат проблеми и с мощността на електрическата инсталация – преди монтаж на термопомпа е важно да се провери дали наличната електрическа мощност е достатъчна за новото оборудване. Според експерта обаче това е проблем не само при стари, но и при сравнително нови сгради.

Подновяването се насърчава чрез държавна подкрепа

Като алтернатива за собствениците на по-стари домове представителят на „Baltic Refrigeration Group“ предлага интегриране на термопомпа към съществуващата отоплителна система вместо пълна подмяна на отоплителното оборудване. В такъв случай термопомпата ще отоплява дома и ще подготвя топла вода през лятото, есента, пролетта и през голяма част от зимата, а само в най-студените зимни дни отоплението ще се подпомага частично или изцяло от котел на твърдо гориво. Този комбиниран метод значително повишава комфорта, защото няма да е необходимо котелът да се използва през цялата година.

„Термопомпите, например NØRDIS, лесно се интегрират към стари отоплителни системи. Освен това са екологично решение – те не отделят вредни емисии. Ако домът използва зелена електроенергия, този начин на отопление е не само ефективен, но и устойчив. Като се има предвид, че в Литва отоплителният сезон често продължава 5–6 месеца, съвременните технологии за отопление помагат едновременно да се пестят средства и да се живее по-екологично“, подчертава М. Бенюшис.